До бялото е черно
В живота ни преплитат се и обич, и омраза.
Опитвам се от злобата сърцето си да пазя.
Когато ми е бяло - такова е, не крия,
отдавам се с желание на бялата магия.
Когато ми е тежко, и черно, и самотно,
това съвсем не значи, че ще е доживотно!
Но също не прикривам, когато ми е болно,
и може би ранявам околните неволно...
И черното със бялото преплитат се у нас -
и в песен сме го чували, и вярно е до болка!
И в тъмното море сега нагазила съм аз,
разтварям се във него, но въпросът е - до колко...
Опитвам се от злобата сърцето си да пазя.
Когато ми е бяло - такова е, не крия,
отдавам се с желание на бялата магия.
Когато ми е тежко, и черно, и самотно,
това съвсем не значи, че ще е доживотно!
Но също не прикривам, когато ми е болно,
и може би ранявам околните неволно...
И черното със бялото преплитат се у нас -
и в песен сме го чували, и вярно е до болка!
И в тъмното море сега нагазила съм аз,
разтварям се във него, но въпросът е - до колко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
