3.12.2008 г., 19:28 ч.

До бялото е черно 

  Поезия » Друга
577 0 1
В живота ни преплитат се и обич, и омраза.
Опитвам се от злобата сърцето си да пазя.
Когато ми е бяло - такова е, не крия,
отдавам се с желание на бялата магия.

Когато ми е тежко, и черно, и самотно,
това съвсем не значи, че ще е доживотно!
Но също не прикривам, когато ми е болно,
и може би ранявам околните неволно...

И черното със бялото преплитат се у нас -
и в песен сме го чували, и вярно е до болка!
И в тъмното море сега нагазила съм аз,
разтварям се във него, но въпросът е - до колко...

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И черното със бялото преплитат се у нас -"
    Искрен стих!
Предложения
: ??:??