Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли
премълчавахме и стягахме жестоко възел...
До днес... небе ще се отвори тази нощ
с потръпващи припламвания, ще разплита пъзел...
Пространство се огъна, потъмня среброто,
с многолистни цветове, рози се разтвориха.
Гора на тласъци размаха мрачно тъжни клони
и всмукнахме във себе си светлата мистерия, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация