Jul 1, 2008, 1:07 AM

До днес... 

  Poetry
507 0 11
Пак хукнахме по стълби, стълбички, пътеки.
Пак сложихме усмихнати наужким маски.
Играехме пак мнително, пирувахме до днес.
Като слепци се блъскахме в черупки, пак ли!?
Удавяхме се във самоилюзия, защо ли
премълчавахме и стягахме жестоко възел...
До днес... небе ще се отвори тази нощ
с потръпващи припламвания, ще разплита пъзел...
Пространство се огъна, потъмня среброто,
с многолистни цветове, рози се разтвориха.
Гора на тласъци размаха мрачно тъжни клони
и всмукнахме във себе си светлата мистерия,
очи побягнаха с гигантски вихрогони,
като плющящи дяволски крила в истерия...

Може би...
Дали?...
Попрекалих с Бредбъри Рей...
Или с Блъди  Мери...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??