exuded (Владимир Георгиев)
628 1286
19.02.2018 г., 0:05 ч.

До козирката 

  Поезия » Друга
418 2 4

Съвсем встрани и някак неуместно

Стоеше младият човек.

Дъждът пердаши силно и отвесно.

Не бе валяло тъй от век.

А спирката бе твърде тясна

Да подслони на завет всички –

По-възрастните – туй е ясно,

Под козирката гледаха себично.

Операцията беше тежка

И нозете го пресичат като нож,

Но той е млад и нечовешко

Би било да иска място. Ще е лош.

Конци и мокър бинт под бархетната риза.

И все не идваше очаквания автобус.

Внезапно болката отвътре го прониза.

Олюля се и повърна. С гнус

Зрелостта оплю ужасната му мъка:

„Пияница!“, „Нещастник!“, „Помияр!“.

А после рейсът го отмина; на разлъка

Хвърли върху него гъста кал.

И се опразни бързо спирката, горката,

Поела мъдростта на възрастните хора.

Превит на две, лежеше сив до козирката

Възпитаният – неуместно болен.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разтърсващо! Замислих се...
    Силно внушение си постигнал!
  • Благодаря, Силве, Люси, Мариана.
  • Критичен стих. Някои хора помъдряват, когато остаряват, други просто остаряват.
  • "Мъдрецът не притежава човеколюбие. Той се отнася към всички хора като към жертвено куче, направено от слама."
    (Лао Дзъ)
    Дълбок стих за човеколюбието и състраданието. Млади, или стари, има ли значение, когато ни боли?! Поздрави, Владимир.
Предложения
: ??:??