Замразен си.
До поискване.
Нищо, че ме гориш отвътре.
Поне си истински.
С тебе съм истинска също –
като едното дишане.
Любовта е просто нещо.
Сложно е да обичаме.
Да превърнеш обич в реалност,
да загърбиш неверието.
Да отсееш плявата
от живота бременен.
Да се отречеш от вината си
и от който ти я носи.
Да спреш да се питаш,
а да почувстваш въпросите.
И ти да си отговор,
да си частица потребна.
С теб да се диша,
да си небе неизменно.
Такъв ще те искам.
Да болиш от истина.
Ни повече, ни по-малко.
И си в мен,
до поискване.
Появи се!
© Надежда Тошкова Всички права запазени