Patrizzia (Надежда Ангелова) 24 май 2018 г., 10:17  

До смърт се уморих от кал и прах.... 

508 12 51

Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.

 

Животът уж предлага ми сладкиш,
Усмихнато, а с дяволи в очите.
И в опаковката му шарена – я виж,
отрова бързодействаща е скрита.

 

Къде отивам тъй и не разбрах.
И вятъра и облаците питам.
До смърт се уморих от кал и прах.
И затова със бурята отлитам.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Накъде вървиш, човеко? »

1 място

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.