Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш,
Усмихнато, а с дяволи в очите.
И в опаковката му шарена – я виж,
отрова бързодействаща е скрита.
Къде отивам тъй и не разбрах.
И вятъра и облаците питам.
До смърт се уморих от кал и прах.
И затова със бурята отлитам.
© Надежда Ангелова Все права защищены