Както сипва денят кофеина
в порцелана на сънена чаша
и подслажда, преди да отмине,
птича песен раздумката наша.
Както намират се спомени,
още неслучени, но пожелани,
между вчера и утре се лутаме,
в общото, правим важните планове.
Тръгваме. Цел ни е точната дата,
смятаме километрите, скоростта…
И се взираме, в онова, над нещата,
за да срещнем морето и планината.