18.07.2007 г., 9:29

До тука бях!

939 0 7
 

Простете, момчета, до тука ви бях,

че продължа ли със вас, вече ще е грях.

Човекът до мен не го заслужава -

обещах, че от Бог ще му бъда награда.

Не искам със съмнения да го съсипвам,

по-добре честно да му се усмихвам.

Истински щастлив да бъде, ми се иска

и нежно, с голяма любов да ме притиска.

Нека да знае, че съм негова само,

смело да предлага мъжкото си рамо.

Нека уверено напред да поглежда,

да вървим заедно с вяра и надежда.

Нека с много обич да се заредим,

бъдещето смело двама да градим.

Нека уверен във мене да бъде.

Нашата любов с години да пребъде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • от сърце ти го желая Нели,нека!
  • на всички от сърце благодаря! интересно е ,че преобладават мъжките коментари.на всички момчета-целувка за късмет!
  • Откровен стих, но не забравяй, че незаменими хора няма, а има неповторими.
  • Хареса ми,НелКатегорично вричане само на Единствения за теб
    П.С.Няма нищо,че се е изтрило писмото тиДРуго ще ми пишеш
  • "Простете, момчета, до тука ви бях!"
    Но как ни оставяш - не те ли е грях!
    Той пак да си мисли, че си негова само -
    но ти и на нас ударИ едно рамо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...