Jul 18, 2007, 9:29 AM

До тука бях!

  Poetry
940 0 7
 

Простете, момчета, до тука ви бях,

че продължа ли със вас, вече ще е грях.

Човекът до мен не го заслужава -

обещах, че от Бог ще му бъда награда.

Не искам със съмнения да го съсипвам,

по-добре честно да му се усмихвам.

Истински щастлив да бъде, ми се иска

и нежно, с голяма любов да ме притиска.

Нека да знае, че съм негова само,

смело да предлага мъжкото си рамо.

Нека уверено напред да поглежда,

да вървим заедно с вяра и надежда.

Нека с много обич да се заредим,

бъдещето смело двама да градим.

Нека уверен във мене да бъде.

Нашата любов с години да пребъде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • от сърце ти го желая Нели,нека!
  • на всички от сърце благодаря! интересно е ,че преобладават мъжките коментари.на всички момчета-целувка за късмет!
  • Откровен стих, но не забравяй, че незаменими хора няма, а има неповторими.
  • Хареса ми,НелКатегорично вричане само на Единствения за теб
    П.С.Няма нищо,че се е изтрило писмото тиДРуго ще ми пишеш
  • "Простете, момчета, до тука ви бях!"
    Но как ни оставяш - не те ли е грях!
    Той пак да си мисли, че си негова само -
    но ти и на нас ударИ едно рамо!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...