Баба Меца бе решила,
зеленчуци вече задушила,
да сготви хубава чорбица,
храна за горските душици.
Още с първите петли,
вест до всекиго изпрати,
а гърнето сладко ври,
пречистено от нитрати.
И ето гостите пристигат,
Зайо Байо най отпред,
оглежда масата щастливо
и свири гордо на тромпет.
Кума Лиса във ръцете,
е донесла пъстро цвете
и рогцата на Сърнето,
ги закичи бързо двете.
Кумчо Вълчо млад, напет,
пъчи се, върви напред,
но се спъна в дървен плет,
разрева се Вълчо клет.
Баба Жаба кекерица,
взе коланче и дъсчици,
свърза ги на патерица,
Вълчо броди из горица.
Баба Мравка и Щурец,
надарени със късмет,
близват от гърнето с мед,
всичко вече е наред.
Баба Меца е доволна,
че с чорбата си върховна,
нахрани гостите охолно,
и песен веч се лее волно!
© Миночка Митева Всички права запазени