20.10.2022 г., 10:25

Добрата баба Меца

1.7K 8 27

Баба Меца бе решила,

зеленчуци вече задушила,

да сготви хубава чорбица,

храна за горските душици.

 

Още с първите петли,

вест до всекиго изпрати,

а гърнето сладко ври,

пречистено  от нитрати.

 

И ето гостите пристигат,

Зайо Байо най отпред,

оглежда масата щастливо

и свири гордо на тромпет.

 

Кума Лиса във ръцете,

е донесла пъстро цвете

и рогцата на Сърнето,

ги закичи бързо двете.

 

Кумчо Вълчо млад, напет,

пъчи се, върви напред,

но се спъна в дървен плет,

разрева се Вълчо клет.

 

Баба Жаба кекерица,

взе коланче и дъсчици,

свърза ги на патерица,

Вълчо броди из горица.

 

Баба Мравка и Щурец,

надарени със късмет,

близват от гърнето с мед,

всичко вече е наред.

 

Баба Меца е доволна,

че с чорбата си върховна,

нахрани гостите охолно,

и песен веч се лее волно!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

  • Теди, благодаря ти че постави стиха в любими, хубав ден ти желая!
  • Вики, благодарна съм ти за хубавия коментар, успех и на теб миличка!
  • Прекрасно е стихотворението! Пожелавам ти успех от сърце!
  • Благодаря ти мила Скити, зарадва ме с коментара си, бъди здрава и щастлива!
  • Успех, Мини! Нека всички са щастливи и горските обитатели, и децата с това чудно стихче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...