evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
1.10.2010 г., 12:45 ч.

Добрият човек 

  Поезия » Друга
3053 0 5

Ще ви разкажа за „Онзи човек”.

Виждах душата му в погледа мек.

„Успелите” хора, знам, го презираха.

За човек жалък те го намираха.

За тях той беше смешен човек:

„Гледайте, в джоба на своя елек,

глупакът смешен, вместо пари,

носи на птиците гладни трохи!”

А беден и гладен бе този човек!

За себе си нямаше даже геврек.

“... и в зимната буря, глупав човек,

скитник покривал със своя елек!”

Познавах с радост този човек.

Благородство имаше в погледа мек.

Ранената  птица в ръцете си взе

и приюти я до свойто сърце.

“... гол и премръзнал, луд човек,

за децата извайва снежен човек!”

А кой забеляза в очите добри

как топлина от сърцето струи?

Човекът ронеше често сълзи -

за чуждата болка, за чужди беди?

“Вижте го, вижте го, жалък човек!”...

За бездушните бе безполезен човек.

Шушукаха с присмех, сочеха с пръст,

сърцето му сякаш ковяха на кръст.

А той се усмихваше. Чуден човек!

А той им прощаваше. Светъл човек!

Добре, че в живота ни груб и нелек,

аз срещнах Човека - ДОБРИЯТ ЧОВЕК!

 

 

 

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??