Добрият човек
Ще ви разкажа за „Онзи човек”.
Виждах душата му в погледа мек.
„Успелите” хора, знам, го презираха.
За човек жалък те го намираха.
За тях той беше смешен човек:
„Гледайте, в джоба на своя елек,
глупакът смешен, вместо пари,
носи на птиците гладни трохи!”
А беден и гладен бе този човек!
За себе си нямаше даже геврек.
“... и в зимната буря, глупав човек,
скитник покривал със своя елек!”
Познавах с радост този човек.
Благородство имаше в погледа мек.
Ранената птица в ръцете си взе
и приюти я до свойто сърце.
“... гол и премръзнал, луд човек,
за децата извайва снежен човек!”
А кой забеляза в очите добри
как топлина от сърцето струи?
Човекът ронеше често сълзи -
за чуждата болка, за чужди беди?
“Вижте го, вижте го, жалък човек!”...
За бездушните бе безполезен човек.
Шушукаха с присмех, сочеха с пръст,
сърцето му сякаш ковяха на кръст.
А той се усмихваше. Чуден човек!
А той им прощаваше. Светъл човек!
Добре, че в живота ни груб и нелек,
аз срещнах Човека - ДОБРИЯТ ЧОВЕК!
© Генка Богданова All rights reserved.
Много светлинка тук!