20.12.2017 г., 0:10

Доброто в мен

2.5K 15 33

Когато Бог ме е създавал

от светъл дух и шепа кал,

наред със всички други дарове,

и стръкче доброта ми дал.

 

Сега то в мене се разлиства

и учи ме да съм човек.

Аз нищо повече не искам

във този безчовечен век.

 

От чужди болки да болея,

една сълза да пресуша,

ще зная за какво живея –

душата си ще утеша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Богата си с доброто,
    с което Бог те е дарил, но волята да го запазиш е твоя, Ели -
    и ти добавяш към него. Станало е потребност в живота ти! 🌸
  • Както винаги, щедра и великодушна!
    Благодаря, Бени!
    Сбъднати и споделени празници ти пожелавам!
  • Ели, завладя ме стихът ти! Красив и стойностен! Благодаря ти, поставям го в любими и те прегръщам! Честито Рождество Христово! Господ да те благослови, бъди здрава!
  • Благодаря, Момичета!
    Изпращам ви моите пожелания за споделени празниични дни!
  • Това е чудесен дар!
    Хубави празници!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...