20.12.2017 г., 0:10

Доброто в мен

2.5K 15 33

Когато Бог ме е създавал

от светъл дух и шепа кал,

наред със всички други дарове,

и стръкче доброта ми дал.

 

Сега то в мене се разлиства

и учи ме да съм човек.

Аз нищо повече не искам

във този безчовечен век.

 

От чужди болки да болея,

една сълза да пресуша,

ще зная за какво живея –

душата си ще утеша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Богата си с доброто,
    с което Бог те е дарил, но волята да го запазиш е твоя, Ели -
    и ти добавяш към него. Станало е потребност в живота ти! 🌸
  • Както винаги, щедра и великодушна!
    Благодаря, Бени!
    Сбъднати и споделени празници ти пожелавам!
  • Ели, завладя ме стихът ти! Красив и стойностен! Благодаря ти, поставям го в любими и те прегръщам! Честито Рождество Христово! Господ да те благослови, бъди здрава!
  • Благодаря, Момичета!
    Изпращам ви моите пожелания за споделени празниични дни!
  • Това е чудесен дар!
    Хубави празници!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...