Radica (Радица Божилова)
23 76
21.04.2020 г., 6:04 ч.

Добър? 

  Поезия » Философска
1099 3 6

Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.

 

Мъчи се, чака, не разбира нещата,
но не се вълнува от това.
Потъва  безразлично в сивината
на свойта велика и безценна душа.

 

И тъй минават ден след ден,
поти се от завист, брише със надменност
без причина раздразнен,
потъва в ритуална суеверност.

 

Циклично повтаря думи и постъпки,
вярва сляпо в кармата свирепа,
от съдбата побиват го тръпки,
и плюе гордостта нелепа.

 

Но атавизъм изяжда го до кости,
неразумния смях и погледa нерад
съчетават се отлично с мислите прости
на човек злочест и душевна глад.

© Радица Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??