Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата,
но не се вълнува от това.
Потъва безразлично в сивината
на свойта велика и безценна душа.
И тъй минават ден след ден,
поти се от завист, брише със надменност
без причина раздразнен,
потъва в ритуална суеверност.
Циклично повтаря думи и постъпки,
вярва сляпо в кармата свирепа,
от съдбата побиват го тръпки,
и плюе гордостта нелепа.
Но атавизъм изяжда го до кости,
неразумния смях и погледa нерад
съчетават се отлично с мислите прости
на човек злочест и душевна глад.
© Радица Божилова All rights reserved.
скотщината. От сътворението на света е. Светлината също. Всеки сам за себе си решава на кое ще обърне гръб. Кое ще вижда. На кое ще се удивлява......