Добър?
Мълчалива усмивка прикрива празнотата,
разнасят се звукове от звънливата уста,
разнасят се песни и викове за добротата,
от човека превърнал се в злобна суета.
Мъчи се, чака, не разбира нещата,
но не се вълнува от това.
Потъва безразлично в сивината
на свойта велика и безценна душа.
И тъй минават ден след ден,
поти се от завист, брише със надменност
без причина раздразнен,
потъва в ритуална суеверност.
Циклично повтаря думи и постъпки,
вярва сляпо в кармата свирепа,
от съдбата побиват го тръпки,
и плюе гордостта нелепа.
Но атавизъм изяжда го до кости,
неразумния смях и погледa нерад
съчетават се отлично с мислите прости
на човек злочест и душевна глад.
© Радица Божилова All rights reserved.
