Додето утрото чекръка си върти
Откакто падна първата слана
и залезът над хълма се подпали,
денят залости пътната врата.
И вятърът клепалото удари.
Земята се покри със тишина.
И месецът се спусна с колесница,
преди съвсем да изгори –
класилата край нивите пшеница.
Сега отдавна вятърът мълчи
под сламената шапка на баира,
додето утрото чекръка си върти.
И гроздето от вчера ферментира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
