Oct 16, 2024, 2:36 PM

Додето утрото чекръка си върти

  Poetry
445 1 2

                                      Откакто падна първата слана
                                      и залезът над хълма се подпали,
                                      денят залости пътната врата.
                                      И вятърът клепалото удари.

                                      Земята се покри със тишина.
                                      И месецът се спусна с колесница,
                                      преди съвсем да изгори –
                                      класилата край нивите пшеница.

                                      Сега отдавна вятърът мълчи
                                      под сламената шапка на баира,
                                      додето утрото чекръка си върти.
                                      И гроздето от вчера ферментира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...