Ranrozar (Стойчо Станев)
550 18124
26.03.2024 г., 9:36 ч.  

Доживотна любов 

  Поезия
125 5 8

Денят събира слънчева оскъдност.

Паркът още помни птичи гласове.

И на хората – така ни беше отсъдено,

спомени да носим, бъдност да зовем.

 

Все посрещаме-изпращаме любови.

Пролетно възторжени в очите коне

препускат в душите, отново готови 

за обич! Но днес: раздяла за миг отне

 

очите ти,тялото изящно и душата ти

от мен! Сега бездомната ми страст 

удавя залеза в носталгията на реката. 

Нощта будува в този  непредвиден час.

 

Сезоните неусетно менят представата:

колко дълго, как и защо сме още тук?

Отива си без бляскав грохот славата

на младостта. Споменът е отронен звук, 

 

който кънти в далечината, епизодично...

Алеята на нашата младост е тих стих.

Тук няма забравена нежна излишност. 

И пролетта (за кой ли път?) ще ни прости. 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
  • Красота, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката,Жени!
  • Има неща, които могат да бъдат казани само по този начин, Стойчо...
  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!
  • така ни е отсъдено, както си го казал, носталгично
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за коментара и оценката,Младен!🙏
    Благодаря за Любими,Таня!🙏
  • Чета и препрочитам твоя поетичен шедьовър, Стойчо.
    Отдавна не съм получавал толкова много естетическа наслада от стихотворение.
    Цялостно, завършено. В него има емоция, има философия, има прозрение.
    Ако трябва да цитирам, то се налага да цитирам цялата творба. По-малко не бива и не може.
    Благодаря ти за това, че си написал този стих!
Предложения
: ??:??