Докато стана тишина
С теб съм.Но на гара.Идва влак.
Ръката ти нехайно се изхлузва.
Примрялата от допира ѝ длан
в мига увисна: празна, топла, гузна.
Изгубих ключа, с който те отварях.
Отнесе вятър общата ни глътка
и с думите ти само разговарям:
тъй свиден, още топъл е брегът им.
Ще свикна ли с приятелското: "Чакам те!"?
Покана за кафе да е "Ела!"
ще идвам. Докато пътуват влакове.
Или докато стана тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
