С теб съм.Но на гара.Идва влак.
Ръката ти нехайно се изхлузва.
Примрялата от допира ѝ длан
в мига увисна: празна, топла, гузна.
Изгубих ключа, с който те отварях.
Отнесе вятър общата ни глътка
и с думите ти само разговарям:
тъй свиден, още топъл е брегът им.
Ще свикна ли с приятелското: "Чакам те!"?
Покана за кафе да е "Ела!"
ще идвам. Докато пътуват влакове.
Или докато стана тишина.
© Цонка Петрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
