Долу лапите кирливи
от пречистата ми плът!
Любовта не е плашило,
любовта е верен път!
Всеки миг плътта ми свята
влиза в битка със смъртта,
за да има на Земята
нов живот и красота.
Долу! В теб не припознавам
син достоен, брат, баща –
мръсни пипала не пускай,
ти към моите деца!
Чак кумирът твой прославен,
осквернен отвръща взор,
че от ТЕБЕ е заливан
със помия и позор!
Вън от моя свят! Върни се
в Ада, изчезни без вест !
Аз във моя свят създавам
рицари с морал и чест.
Долу погледите впити
в дъщерите ми без срам,
тук пристъпват към жените
с примирение, като в храм!
© Ваня Иванова Всички права запазени
Страхотен стих!