18.01.2011 г., 11:58

Дом

728 0 1

Два мънички фотьойла, масичка, диван
и слънчеви лъчи през прозореца голям.
Рафтове със книги, часовник на стената,
на шкафчето спокойни почиват очилата.

Висок, кафяв, масивен дървен гардероб
и вечното спокойствие на мъртвешки гроб;
Компактен телевизор, спалния голяма,
но място за един - и никога за двама.

Във ъгъла хладилниче и до него печка;
тенджерка, тавичка и за зъби клечки,
две вилици, лъжица и наточен нож,
покривка проста - никакъв разкош.

Трикраки табуретки, дребнички и ниски,
и в барчето отгоре - отлежало уиски,
бутилка стар коняк, половинка хубав ром -
уют, гостоприемство, хармония в моя дом.

Догарят вече във камината дървата;
рафтове със книги, часовник на стената.
Лунна светлина през прозореца голям -
два мънички фотьойла, масичка, диван...

 

 

 

*18.01.2011, 17:46 - малка корекция в последната строфа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...един прозорец и безброй звезди..."

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...