Jan 18, 2011, 11:58 AM

Дом

730 0 1

Два мънички фотьойла, масичка, диван
и слънчеви лъчи през прозореца голям.
Рафтове със книги, часовник на стената,
на шкафчето спокойни почиват очилата.

Висок, кафяв, масивен дървен гардероб
и вечното спокойствие на мъртвешки гроб;
Компактен телевизор, спалния голяма,
но място за един - и никога за двама.

Във ъгъла хладилниче и до него печка;
тенджерка, тавичка и за зъби клечки,
две вилици, лъжица и наточен нож,
покривка проста - никакъв разкош.

Трикраки табуретки, дребнички и ниски,
и в барчето отгоре - отлежало уиски,
бутилка стар коняк, половинка хубав ром -
уют, гостоприемство, хармония в моя дом.

Догарят вече във камината дървата;
рафтове със книги, часовник на стената.
Лунна светлина през прозореца голям -
два мънички фотьойла, масичка, диван...

 

 

 

*18.01.2011, 17:46 - малка корекция в последната строфа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...един прозорец и безброй звезди..."

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...