rummis (Румяна Славкова)
113 102
22.08.2015 г., 21:24 ч.  

Домът на стария моряк 

  Поезия » Друга
745 0 5

 

В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...

 

И стихнала във миглите на мрака,
душата му разпъти ветровете.
Попътен повей няма да дочака,
корабът, прегърнал бреговете.

 

Морето се протегна и оттегли.
Морякът с длан корава го помилва,
самара във очите си притегна,
събрал на възел морската си сила.

 

Домът е там, а тука е Безкраят,
във който като морски фар ще свети.
Морякът до смъртта покой не знае
и Дом не са за него бреговете.

 

И като бог нагази във водата,
а тя го приласкава и прегръща...
Домът е тук, а там е Самотата...
Морякът у дома си се завръща.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??