rummis (Румяна Славкова)
113 102
Aug 22, 2015, 9:24 PM  

Домът на стария моряк 

  Poetry » Other
681 0 6

 

В самара на очите му тежеше
небето цяло и така прокапа,
че сякаш от сърцето му валеше
на думи обич, болка, самота...

 

И стихнала във миглите на мрака,
душата му разпъти ветровете.
Попътен повей няма да дочака,
корабът, прегърнал бреговете.

 

Морето се протегна и оттегли.
Морякът с длан корава го помилва,
самара във очите си притегна,
събрал на възел морската си сила.

 

Домът е там, а тука е Безкраят,
във който като морски фар ще свети.
Морякът до смъртта покой не знае
и Дом не са за него бреговете.

 

И като бог нагази във водата,
а тя го приласкава и прегръща...
Домът е тук, а там е Самотата...
Морякът у дома си се завръща.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??