Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
28.05.2023 г., 12:27 ч.

Дори и с мед да е жлъчта покрита 

  Поезия » Строги форми
247 9 14

Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.

 

Срещу ръжèна зная как се рита
и как омразата с любов прегръща,
но си оставам все една и съща,
като на длан – наивно неприкрита.

 

Но в мен бушува огън непокорен
и ще гори и ще искри, додето
сама изтлее сетната жарава,

 

а в пепелта ще впие жилав корен
коприва – ще израсне до небето,
за мене спомен – пареща, корава.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иви!
  • Преситен е света от тъмнина, Наденце. Защото сме празни от вътре, рядко вдигаме поглед над себе си, рядко градим мостове към ближния, искаме да властваме. Но когато усетим болката осъзнаваме нищожността си, защото носим хилядолетния спомен за светлина.
    Винаги съм вярвала, че доброто е първото нещо, заложено в човек.
    Прекрасна поезия!💗
  • Благодаря, Влади!
  • Стихосложението в сонетна форма е точно и ясно, а метафоричния език е закачлив и същевременно, даващ ясни послания. Отлично поетично попадение право в десетката.
  • Благодаря, Марийче!
  • И в сонетите си много силна, Наде! 👍Чета те и се наслаждавам, но не винаги коментирам. 🥰🌹
  • Уроци, учители, това е. Или се изпълваш с огорчение и злоба, или вдигаш глава и продължаваш. Въпрос на избор. Само че понякога това, второто не можеш да го направиш сам. Съмняваш се, питаш се, луташ се... И тогава една приятелска дума освети мрака, станеш, поотупаш се, присмееш се на себе си и си същият... почти. Благодаря ви!
  • Този сонет е за конкурс, Наде. Не, не за онези международните..., да, бе! - питах руснаците - нищо не знаят, питах германиците - и те, питах китайците- мълчание, питах и двама индийци - вдигат рамене, ама то пък каква култура там... питах и комшийката, тя е от Грейт Британи - вика нямам идея..., отивам да питам румънката, тя има така по-международен вид ... е, на японеца не съм се обаждала, вярно е.
  • Ако няма завист, злоба, жлъч, животът щеше да е като в Рая. Само, че той не е предвиден за нас. Можем само в сънищата да го зърнем. Но и там рядко се сличва подобно нещо, в повечето случаи, сънуваме кошмари. И въпреки всичко, можем поне мъничко да облекчим живота си, като се научим на уважение. Пожелавам си и на мен и на всички, нещо подобно да се случи! Силен стих, Наде!
  • Трудно се преглъща... с каквото и да е покрита...
    Много силен и истински стих, Наде!
  • Много силно жили тази коприва!
  • "... омразата с любов прегръща..." Еха, Наде, точно така изглежда лицемерието. Задушаващо е! Казват, че изпитанията ни правели по-силни. Приемам го за истина, но до кога ще издържим..., не зная! Поздравления за стиха!
  • Жлъч, злоба и завист ни съпътстват на всяка крачка.
    Но пак ще се изправим и ще обърнем поглед нагоре.
  • Много силен сонет, Наде!
Предложения
: ??:??