Дори и с мед да е жлъчта покрита
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита
и как омразата с любов прегръща,
но си оставам все една и съща,
като на длан – наивно неприкрита.
Но в мен бушува огън непокорен
и ще гори и ще искри, додето
сама изтлее сетната жарава,
а в пепелта ще впие жилав корен
коприва – ще израсне до небето,
за мене спомен – пареща, корава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
