RainaVakova
431 2760
30.11.2018 г., 9:42 ч.

Дори след тъжния поклон на цвете 

  Поезия » Друга
655 10 16

Така отдавна и така отскоро 

предсказвам на съня си отреден,

тунелите на мрака са отворени 

и само в смърт човек е съвършен.

 

Но бутам - мравка, зърното нагоре 

и дебнат ме разкривени врати,

където в кръстопътни коридори

гладът ми разминава се почти.

 

И нищо свое нямам, и не трябва,

в душата зряла възраст не личи.

Родила съм се с предвидима тайна -

животът ми не ми принадлежи.

 

***

 

Нали разбрах от куция и слепия,

човешката любов ще продължи.

Дори след тъжния поклон на цвете,

танцувало с илюзии до зори.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих! Поздравлевия!!!
  • Много силно стихотворение, бръкна ми дълбоко в душата, насладих се и ти благодаря!
  • Върнах се и пак си го прочетох. Казват, че поезията не е на този, който я пише, а на други, които имат нужда от нея. Може и да е има нещо вярно. Благодаря, че я споделяш.
  • Направи деня ми по- хубав, Рени !
  • Благодаря ви , приятели! Бъдете здрави!
  • "тунелите на мрака са отворени
    и само в смърт човек е съвършен"

    "тунелите на мрака са отворени
    и само в смърт човек е съвършен".

    Тази и други сентенции в текста повишават стойността му.
    Останалото го е казал Мисана...
    Поздрави!

    .
  • Отново бисерче! Благодаря ти за насладата, Райне!
  • Врата насред пътя,
    пред нея се спрях.
    Затворена плътно –
    обхвана ме страх.

    Приседнах печална,
    "Без ключ си, уви!",
    вратата фатална
    сякаш мълви.

    А изходът прост е –
    крачка встрани.
    Вратата залостена
    няма...стени.

    Благодаря за вдъхновението, Райна, прекрасно е стихотворението ти.
  • Много ти благодаря, миличка! Пожелавам ти много светли дни и вдъхновение!
  • Райна, пожелавам ти топлината на най-човешката обич, в която няма и капка себичност! Има я! Въздава ни се според вярата. Бог обича себе си и всичко, що е създал, чрез разпиляното в нашите сърца! Удоволствие е да чета творбите ти!
  • Благодаря ви за вниманието, приятели! Хубави почивни дни ви желая!
  • Думите не стигат! Наслаждавам ти се.
  • Харесах! Поздрави!
  • Особено близък ми стана образът на мравката, бутаща неуморно своето с труд добито зърно!!!
  • При тези шеметни метафори, дори не ми беше необходимо да видя името на автора, за да узная, че това си ти, Райна. Финалът ми прозвуча в смисъла на Паскал за мислещата тръстика. Тук цветето, персонифицируемо с Лирическата, тъжно констатира, че "човешката любов ще продължи". Но както казва големият поет Хосе Марти - не за него /за цветето/. Аплаузи за сътворената поезия!
  • Ех, мравчице...
Предложения
: ??:??