Дори след тъжния поклон на цвете
Така отдавна и така отскоро
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре
и дебнат ме разкривени врати,
където в кръстопътни коридори
гладът ми разминава се почти.
И нищо свое нямам, и не трябва,
в душата зряла възраст не личи.
Родила съм се с предвидима тайна -
животът ми не ми принадлежи.
***
Нали разбрах от куция и слепия,
човешката любов ще продължи.
Дори след тъжния поклон на цвете,
танцувало с илюзии до зори.
