Доволна
Кой ли друг е като мен?
Трупам отпускарски тен.
Ще познаете ли къде?
Тук е моето „море”!
На терасата на блока
вече спунах два-три сока.
Душ, судоку, ей, че кеф!
Лягам пак на тоя пек!
Щом айранче си посръбна,
време е да се обърна.
С диня, пъпеш, зарзават,
аз залъгвам своя глад.
Що ли трябва ми море?
Тука ми е тъй добре!
Ревматизъм , ишиас
безпроблемно боря аз.
Мъка, жега, но нали
всичко туй е без пари.
Кризата така се бори!
С мене никой да не спори!
.........................................................
Време е да влизам вече, че гърба ми се опече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
