Часовете, неусетно минаващи,
в минути болезнено кървави.
Като птици бавно плаващи,
но устремени в облаците сиви.
Колко още дни преброени
да "изчакаме" да минат?
А уж сме настървени,
кои от болка, кои от глад.
Да сменим времето,
да бутнем в нас преградите.
Че да падне бремето,
да усетим веч насладите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация