Доволни на нова отрова

Часовете, неусетно минаващи,
в минути болезнено кървави.
Като птици бавно плаващи,
но устремени в облаците сиви.

Колко още дни преброени
да "изчакаме" да минат?
А уж сме настървени,
кои от болка, кои от глад.

Да сменим времето,
да бутнем в нас преградите.
Че да падне бремето,
да усетим веч насладите.

Инак по средата сме.
На какво, защо и докога?
Догде времето ни погребе?
И къде да търсиме вина?

И когато открием я, какво?
Победа ли ще е това?
Ще донесе ли ни добро?
Не. Пак ще гълтаме отрова.