Mar 30, 2013, 10:51 AM

Доволни на нова отрова 

  Poetry » Civilian
839 0 0

Часовете, неусетно минаващи,
в минути болезнено кървави.
Като птици бавно плаващи,
но устремени в облаците сиви.

 

Колко още дни преброени
да "изчакаме" да минат?
А уж сме настървени,
кои от болка, кои от глад.

 

Да сменим времето,
да бутнем в нас преградите.
Че да падне бремето,
да усетим веч насладите.

 

Инак по средата сме.
На какво, защо и докога?
Догде времето ни погребе?
И къде да търсиме вина?

 

И когато открием я, какво?
Победа ли ще е това?
Ще донесе ли ни добро?
Не. Пак ще гълтаме отрова.

© Лазар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??