yotovava (Валентина Йотова)
2652 22436
3.01.2025 г., 18:24 ч.

Доза 

  Поезия » Любовна
104 2 10

ДОЗА

 

Самотата се пие на глътки –

като силно, горчиво лекарство.

Мракът стиска ме в яки прегръдки,

вместо нейде далеч да митарства.

 

Диша в празната моя ключалка

и дъхът му из стаите шета.

Аз пред него съм толкова малка! –

нямам силици даже за шепот.

 

Посреднощ оживяват стените –

сенки бродници гърчат стъклата.

В тънки мрежи сънят се оплита

и сред бездни мъгливи се мята.

 

Две-три думи речѝ? И ще тръгна –

аз отдавна те преболедувах.

Щом сърцето ми стане на въглен –

за какво ми е дълго сбогуване?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??