yotovava (Валентина Йотова)
2652 22436
Jan 3, 2025, 6:24 PM

Доза 

  Poetry » Love
102 2 10

ДОЗА

 

Самотата се пие на глътки –

като силно, горчиво лекарство.

Мракът стиска ме в яки прегръдки,

вместо нейде далеч да митарства.

 

Диша в празната моя ключалка

и дъхът му из стаите шета.

Аз пред него съм толкова малка! –

нямам силици даже за шепот.

 

Посреднощ оживяват стените –

сенки бродници гърчат стъклата.

В тънки мрежи сънят се оплита

и сред бездни мъгливи се мята.

 

Две-три думи речѝ? И ще тръгна –

аз отдавна те преболедувах.

Щом сърцето ми стане на въглен –

за какво ми е дълго сбогуване?

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??