26.11.2025 г., 20:37

Дращят въпроси душата ми

154 0 0

Борят се в мен разгневени въпроси,

дращят покоя в душата.

Те са пирони, забивани косо

на съвестта ни в снагата.

 

Слепи, безлични, неструващи думи

как усмиряват сърцето?

С доза наивност, в шепа безумие

хапче ли гълтаме? Спрете!


Мнимо спасение ли ще намерим,

щом – за удобство – се крием?

Облаци кълбести с ярост катерят

егото, търсещо виме.


Празни са всички мечти и сме смешни –

в кухи яйца щом ги мътим.

Новите спъват се. Всеки е грешен

или сгрешили сме пътя?


Стряскат се дните, сънували рая,

после на възел се сплитат.

Страх ме полазва... Животът ни в края

не заслужава копита.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...