Nov 26, 2025, 8:37 PM

Дращят въпроси душата ми

155 0 0

Борят се в мен разгневени въпроси,

дращят покоя в душата.

Те са пирони, забивани косо

на съвестта ни в снагата.

 

Слепи, безлични, неструващи думи

как усмиряват сърцето?

С доза наивност, в шепа безумие

хапче ли гълтаме? Спрете!


Мнимо спасение ли ще намерим,

щом – за удобство – се крием?

Облаци кълбести с ярост катерят

егото, търсещо виме.


Празни са всички мечти и сме смешни –

в кухи яйца щом ги мътим.

Новите спъват се. Всеки е грешен

или сгрешили сме пътя?


Стряскат се дните, сънували рая,

после на възел се сплитат.

Страх ме полазва... Животът ни в края

не заслужава копита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...