Другите (м)и аз

7.09.2012 г., 21:38 ч.

Поезия » Друга

783 1 3

Понякога съм малка като точка.

И мисля си тогава – ето аз

вървя една по моята пътечка,

отворила очите си за тях…

Невежество. А чувството признава

стотици паралелни светове,

в които аз съм просякът минаващ,

изгубеното плачещо дете.

И котето в крайпътната канавка,

убито от позната ми ръка,

захвърленото птиче на паважа,

намерило смъртта си в песента…

Тийнейджърът замаян съм отсреща,

напушен със най-яката трева.

Крадецът съм, белязан, куц, предрешен,

и лудата на пейката съм аз…

Понякога съм влюбено момиче,

сърцето ми задъхано тупти.

Момчето ù и то на мен прилича,

оставило в душите ни следи.

Света голям във себе си приемам

със чувството на страх и свобода.

Събирам широтата... И полека

се връщам пак във малкото си аз.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.