Другите (м)и аз
Понякога съм малка като точка.
И мисля си тогава – ето аз
вървя една по моята пътечка,
отворила очите си за тях…
Невежество. А чувството признава
стотици паралелни светове,
в които аз съм просякът минаващ,
изгубеното плачещо дете.
И котето в крайпътната канавка,
убито от позната ми ръка,
захвърленото птиче на паважа,
намерило смъртта си в песента…
Тийнейджърът замаян съм отсреща,
напушен със най-яката трева.
Крадецът съм, белязан, куц, предрешен,
и лудата на пейката съм аз…
Понякога съм влюбено момиче,
сърцето ми задъхано тупти.
Момчето ù и то на мен прилича,
оставило в душите ни следи.
Света голям във себе си приемам
със чувството на страх и свобода.
Събирам широтата... И полека
се връщам пак във малкото си аз.
© Елена Желева All rights reserved.
