3.01.2015 г., 7:47 ч.

Духът на Манастира... 

  Поезия » Друга
327 0 5

 

 Духът на Манастира...

 

А кой знай Вятърът къде

отмъкна и Луната,

остана черното небе

със мълнии засято...

 

И блясва яростен импулс

във мрака разгневено-

долавяш Огненият пулс

на цялата Вселена...

 

А оживява всеки мрак

от мълнии и вятър,

и всеки кръстен, гробен знак

безименен в земята...

 

И скърцат старите греди,

и старите темели

тъй, сякаш някой че реди,

там костите на скелет...

 

Защото всеки манастир

си има тайни гробни-

в безлунна нощ излизат те

в нощта да се разходят...

 

...Та страшничко си е нали,

сега в нощта размирна!...

От бурята ли е?... Илѝ

е от Духът на манастира?...

 

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??