Думи с дъх на липа

21.07.2020 г., 16:01 ч. 4 год

Поезия » Любовна

5.0 (8)

851 3 15

ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА
Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма.
Превърна ли се в крехък силует
и с шал загърне ли ме мракът,
на прага – зная – някъде отпред
раздялата припряно чака.
Коя ли думичка ще ни спаси?
И смелост кой ли ще намери?
Заплита вятър синкави коси ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Да можех...

на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...
Потребна съм

Когато този свят за чувствата е тесен, открадвам си от охлюва черупка. Приятел тръгва с мен, прегърн...
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »