Думи с дъх на липа
ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА
Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма.
Превърна ли се в крехък силует
и с шал загърне ли ме мракът,
на прага – зная – някъде отпред
раздялата припряно чака.
Коя ли думичка ще ни спаси?
И смелост кой ли ще намери?
Заплита вятър синкави коси
в липата с грейнали фенери.
Ще го люлее дълго – до зори! –
дървото с дъхавите длани.
Докато в мене всичко преболи
и те помоля да останеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
великолепна си!
