21.07.2020 г., 16:01 ч.  

Думи с дъх на липа 

  Поезия » Любовна
692 3 15

ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА

 

Аз мога и сама да си мълча

и не е нужно да сме двама.

Макар че тежка става вечерта,

когато другия го няма.

 

Превърна ли се в крехък силует

и с шал загърне ли ме мракът,

на прага – зная – някъде отпред

раздялата припряно чака.

 

Коя ли думичка ще ни спаси?

И смелост кой ли ще намери?

Заплита вятър синкави коси

в липата с грейнали фенери.

 

Ще го люлее дълго – до зори! –

дървото с дъхавите длани.

Докато в мене всичко преболи

и те помоля да останеш.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??