ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА
Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма.
Превърна ли се в крехък силует
и с шал загърне ли ме мракът,
на прага – зная – някъде отпред
раздялата припряно чака.
Коя ли думичка ще ни спаси?
И смелост кой ли ще намери?
Заплита вятър синкави коси ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up