1.11.2018 г., 9:20

Думите са живот

1.2K 18 32

Пишете. Пишете, приятели!

Пишете за всичко, което

дълбоко вълнува сърцето

и в миг преизпълва душата ви.

 

И нека днес празните страници

запълват перата ви леки.

Така ще живеят вовеки

и вашите думи, избраници.

 

Пишете с любов във сърцата си,

с надежда и вяра, с наслада.

След вас ще остане награда –

облечена в думи душата ви.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

С този стих поздравявам всички будители в сайта! Бъдете здрави и окрилени от словото, приятели!

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Марги! Е, не сме възрожденци, но носим духа на будителството. Навярно сме изгубили много неща по пътя, но не всичко, не всичко... Важното е, че се опитваме да повдигнем духа си, а мисля, че всеки има нужда от това в определени моменти. Така че - дерзай, момиче!
  • Прегръщам те с благодарност, Веси! Нищо, че не се чувствам будител.
  • Много си мил, Влади! Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Бени! Сгряваш ме...
  • Невероятна си, Веси! Без думи съм... Благодаря!!! Бъди благословена!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...