27.05.2017 г., 23:10

Душа..

735 4 4

когато голямото сърце ми плаче
плачат и листата на дърветата

 

когато на душата ми е тежко 
няма я глъчта на дечицата
в градинката

 

когато нощем плача 
Исуса тихо слиза от плаката
на стената

 

нежно ме целува по челото

 

когато страдам тъщата 


пртеснено  се върти в леглото

 

когато нощем ми е тъжно
и не мога до късно да заспя

 

дори врабченцата

 

на сутринта ми пазят тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...