27.05.2017 г., 23:10

Душа..

738 4 4

когато голямото сърце ми плаче
плачат и листата на дърветата

 

когато на душата ми е тежко 
няма я глъчта на дечицата
в градинката

 

когато нощем плача 
Исуса тихо слиза от плаката
на стената

 

нежно ме целува по челото

 

когато страдам тъщата 


пртеснено  се върти в леглото

 

когато нощем ми е тъжно
и не мога до късно да заспя

 

дори врабченцата

 

на сутринта ми пазят тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...