когато голямото сърце ми плаче
плачат и листата на дърветата
когато на душата ми е тежко
няма я глъчта на дечицата
в градинката
когато нощем плача
Исуса тихо слиза от плаката
на стената
нежно ме целува по челото
когато страдам тъщата
пртеснено се върти в леглото
когато нощем ми е тъжно
и не мога до късно да заспя
дори врабченцата
на сутринта ми пазят тишина.
© Христо Манчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
