Когато думите останат самички
и римите паднат уцелени в сърцата,
голата мисъл, изпита до кости
и чувствата голи, болезнено прости
стягат копринения си шал около врата ти,
и да викаш не можеш, дори и да искаш.
Спусък натискаш, огън се спуска,
челото припламва, духът го напуска,
пада главата - струната скъсана.
Звън отеква в тъмнината.
Мъртвият звън, погубил душата.