Вангел (Серафим)
69 50
Feb 15, 2008, 12:03 PM

Душата 

  Poetry » Other
561 0 7
Когато думите останат самички
и римите паднат уцелени в сърцата,
голата мисъл, изпита до кости
и чувствата голи, болезнено прости
стягат копринения си шал около врата ти,
и да викаш не можеш, дори и да искаш.
Спусък натискаш, огън се спуска,
челото припламва, духът го напуска,
пада главата - струната скъсана.
Звън отеква в тъмнината.
Мъртвият звън, погубил душата.

© Серафим All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Забранявам ти да се чувстваш по този начин...Това картината на Тяхната трагедия ли е или на твоята?
  • "и чувствата голи, болезнено прости"-да,и винаги накрая разбираш колко е просто всичко...Пишеш много въздействащо!
  • Точно и въздействащо...Поздрави!
  • Силно и истинско! страхотен финал!
    много ми хареса ...мъртвият звън, погубил душата...
    с обич за теб, Серафим.
  • Малко думи с много смисъл.Браво!
  • Убийствено!Поздравления!
  • много образно, много смислено, но и много тъжно, но все пак е прекрасно стихотворение
Random works
: ??:??