Душата ми
Душата ми е нож с две остриета,
калени в огъня на буйни страсти,
наточени с езика на поета,
полирани до блясък с мисълта ми.
И ако се боиш от люти рани,
с ръцете си към нея не посягай,
че в алено с кръвта си ще обагриш
студения метал на съвестта ми.
А белегът ще се превърне в трайна
следа по линията на живота.
Дланта ти ще нашепва до безкрайност,
че си платил цената за урока.
Но ако я обикнеш за минута -
ще видиш, че душата ми е мека
и нежна като майчина милувка,
защото е открила в теб Човека.
калени в огъня на буйни страсти,
наточени с езика на поета,
полирани до блясък с мисълта ми.
И ако се боиш от люти рани,
с ръцете си към нея не посягай,
че в алено с кръвта си ще обагриш
студения метал на съвестта ми.
А белегът ще се превърне в трайна
следа по линията на живота.
Дланта ти ще нашепва до безкрайност,
че си платил цената за урока.
Но ако я обикнеш за минута -
ще видиш, че душата ми е мека
и нежна като майчина милувка,
защото е открила в теб Човека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
