limeruna (Йоана)
49 570

23.01.2017 г., 0:34

Душата ми, душата ти

Поезия

1.4K 3 3

Книгите спасили живота,

някога отдавна.

Днес са само топъл спомен...

С дърветата страдах и изгорях.

Днес съм черна буква някак си и

проходила...

Бъди ми смях, защото

слънцето става прах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е участник в конкурса:

Коментари

Plevel (Силвия Илиева)

Много е различно и красиво!

2017-01-24T18:34:07+02:00
Веси_Еси (Еси)

Това също ми хареса! Поздрави!

2017-01-23T13:19:17+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Йоана, поради коментарно ограничение, ще коментирам само това твое стихотворение. Но съм дал пълния си вот и за стихотвореинята ти: "Всеки миг ти създаваш живот" и "Разходка в мрака". Те двете, заедно с настоящето стихотворение са ми в Любими. На добър час в конкурса! Следните редове упражниха колосално въздействие върху чувството ми за естетика:

"С дърветата страдах и изгорях.
Днес съм черна буква някак си и
проходила...
Бъди ми смях, защото
слънцето става прах..."

Моля те пиши винаги все така нестандартно и безумно хубаво!

2017-01-23T01:39:27+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0