5.06.2023 г., 6:29

Душата на човека е Вселена

403 3 2

ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА

 

... живея между радост и тревога,

несбъднати надежди и мечти –

дали с това, което знам – и мога,

душата ми един ден ще лети?

 

Или ще си я кътам до премала.

Доде съм жив, ще питам с малко страх

в душата черна – и в душата бяла? –

в коя от тях най-истински живях.

 

Дали ще я раздам на стих по изгрев?

Или ще скита – безпризорно псе? –

протегнатата ваша длан да близне

със обич на попътното шосе.

 

Със мозък – от стихиите отнесен,

приличах на Вселенски идиот.

Раздадох се на стих, сълза и песен.

И ще немея – в другия Живот.

 

И в песничката моя споделена

дано при вас един ден долети?

Душата на Човека е Вселена

от Обич, от Надежди и Мечти.

 

31 май 2023 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...