5.06.2023 г., 6:29

Душата на човека е Вселена

408 3 2

ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА

 

... живея между радост и тревога,

несбъднати надежди и мечти –

дали с това, което знам – и мога,

душата ми един ден ще лети?

 

Или ще си я кътам до премала.

Доде съм жив, ще питам с малко страх

в душата черна – и в душата бяла? –

в коя от тях най-истински живях.

 

Дали ще я раздам на стих по изгрев?

Или ще скита – безпризорно псе? –

протегнатата ваша длан да близне

със обич на попътното шосе.

 

Със мозък – от стихиите отнесен,

приличах на Вселенски идиот.

Раздадох се на стих, сълза и песен.

И ще немея – в другия Живот.

 

И в песничката моя споделена

дано при вас един ден долети?

Душата на Човека е Вселена

от Обич, от Надежди и Мечти.

 

31 май 2023 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...