Jun 5, 2023, 6:29 AM

Душата на човека е Вселена

  Poetry
402 3 2

ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА

 

... живея между радост и тревога,

несбъднати надежди и мечти –

дали с това, което знам – и мога,

душата ми един ден ще лети?

 

Или ще си я кътам до премала.

Доде съм жив, ще питам с малко страх

в душата черна – и в душата бяла? –

в коя от тях най-истински живях.

 

Дали ще я раздам на стих по изгрев?

Или ще скита – безпризорно псе? –

протегнатата ваша длан да близне

със обич на попътното шосе.

 

Със мозък – от стихиите отнесен,

приличах на Вселенски идиот.

Раздадох се на стих, сълза и песен.

И ще немея – в другия Живот.

 

И в песничката моя споделена

дано при вас един ден долети?

Душата на Човека е Вселена

от Обич, от Надежди и Мечти.

 

31 май 2023 г.

гр. Варна, 19, 15 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...